Защо беше създадена кризисната карта?
Много хора, които са преживели кризисни психични състояния, споделят че са изпитали трудност при получаването на добра навременна помощ.От една стана не е било ясно какви са възможностите и се е наблюдавало липса на информация относно помощ, която може да се окаже при кризисни ситуации, особено когато човек се е намирал извън работното си място. От друга стана за много потребители се е оказало невъзможно да организират подходяща грижа за себе си по време на криза.През 1996г. в Амстердам е проведено проучване сред хора, преживели спешни психиатрични състояния, в което те споделят какво според тях е трябвало да се случи по това време и какво не (APCP/IGPB Crisishulpverlening in Amsterdam 1996)

Проучване в развитие
Една от препоръките, изведена като резултат от това проучване, е била да се създаде система за издаване на кризисни карти и да се адаптира към холандските условия на живот.Кризисната карта е създадена за пръв път от английски потребители като личен инструмент за справяне. Притежателят на картата я попълва самостоятелно като вписва вътре желанията си и човека, към когото службите трябва да се обърнат в случай на криза.Кризисните карти в Холандия са разработени на принципа на договаряне между потребителя и човека, който той си е избрал да бъде уведомен при бъдеща кризисна ситуация. Кризисната карта може да бъде разглеждана като ръководство.

Прочети още: Същност на кризисната карта

Robert Westermeyer, Ph.D.
източник

Тревожността е сред най-често срещаните психично-здравни проблеми.
Продължителната тревожност може сериозно да наруши работоспособността, междуличностните отношения и съня. Когато тревожността достигне нивото на паника, тя може да бъде блокира цялостното функциониране на индивида. За щастие, тревожността до голяма степен се поддава на терапия и когнитивната терапия на тревожността е един от методите, подкрепян от доста научни изследвания. Както и при депресията, полезно е тревожността да се описва с помощта на категории (симптоми), за да се откроят характерните й аспекти. Ще откриете, че както и при когнитивно-поведенческия подход към депресията, намаляването на тревожността е свързано с манипулиране на преживяванията, които поддържат състоянието на тревожност.

Прочети още: Когнитивният модел на тревожността

Хронична психична болест – последствия за семейството

Kлючови думи: бреме на грижите, негативни емоции, хронична психична болест, семейство

Въведение
Сериозната (хронична) психична болест поставя отпечатък не само върху страдащите от нея, но и върху семействата им. В България голяма част от хората със сериозна психична болест живеят със семействата (родителите) си. Семейните членова преживяват сериозна криза – психологическа, емоционална, финансова. Наличието на психична болест поставя пред членовете на семействата много въпроси, за които те нямат или поради срам и страх не смеят да потърсят информация.

Прочети още: Научи повече за кризите и психичните разстройства

В нито една област на медицината причинно – следствените отношения не са и не биха могли да бъдат опростено непосредствени, както е в механиката например, тъй като винаги между симптома и болестта стои индивидуалния реагиращ човешки организъм. Когато разкриваме етиологията на психичното разстройство ние всъщност търсим взаимоотношението между водещата причина и условия или съпътстващите фактори на заболяването. 

Прочети още: Етиология на психичните разстройства