Според съвременните разбирания супервизията е методически структурирана рефлексия на професионалната дейност, както на когнитивно, така и на емоционално равнище.

Тук акцентът пада върху рефлексията, т.е. върху възприемането, анализирането и осмислянето на собствените действия, психични състояния и отношения на участващите в супервизията. Тъй като в центъра на супервизията стои професията, чрез рефлексия се осмислят, както практическия опит и теоретичните знания в съответното професионално поле, така и съпътстващите ги емоционални състояния и преживявания.

В специализираната литература съществува съгласие, че супервизията е “насочено към професията консултиране”. Като форма на консултиране на професионалните взаимовръзки супервизията използва два основни начина на тълкуване:

“рационален диалог” чрез който се осъществява реконструкция на опита от практиката, от обучения и от предишно консултиране;

“психотерапевтично-ориентирана методика”, чрез която въз основа на различни психотерапевтични подходи, модифицирани в съответствие с целите и задачите на супервизията, се постига разкриване на ролята на душевния свят в професионалните взаимовръзки

Наличието на тези два основни начина на тълкуване изисква да се направи разграничаване на трите понятия:

  • супервизия;
  • специализирано консултиране;
  • психотерапия

Прочети още: Супервизия

Клиничната психология включва работа в две основни направления:

1. Клинична работа, фокусирана върху психологическото оценяване и психологическото въздействие;

2. Изследователска работа , фокусирана върху търсене на общи закономерности на взаимовръзка между телесното и психичното функциониране при здраве и болест между индивид, социална среда и екосистема.

Работата на клиничния психолог включва оценка, диагноза, консултиране и терапия, както и развитие на програми за изследване и въздействие , прилагани към групи от индивиди. Методите на работа и специализираните интервенции на клиничния психолог се основават предимно на емпирични данни по отношение възможността за компенсиране и възстановяване на психичния живот и поведение след психично и телесно боледуване.

Клиничният психолог носи оптимистичния възглед за способност и наличен потенциал за позитивна промяна при всички варианти на боледуване и постигане на по – добра прогноза при всеки. Със своето присъствие до КЛИЕНТА му помага да се адаптира към болестта и така намалява неговата инвалидност. Затова всеки кминичен психолог трябва да има терапевтични умения, те са важни и при съобщаване на лоши новини, защото иначе се проявява поведение. Клиничният психолог се основава на ценностите на човешкото благополучие и на професионалното поведение в съответствие с тях клиничният психолог съблюдава дейността си, принципите на уважение към личността и изявата на човека и отговорно интегрира своята професионална дейност с представителите на другите помагащи професии / лекари, социални работници, юристи, педагози и др./. Клиничният психолог работи с хора от различни възрасти, с традиционни и смесени семейства, с групи и организации и хора в неравностойно положение - маргинали. Той осъществява дейността си във всички системи на националната здравна система. Етиката на клиничния психолог е в съответствие с утвърдените етични стандарти и законодателни разпоредби на медицинската практика в страната и в европейската здравна система. Спазването на етичните стандарти е основен акцент в поведението на клиничния психолог.

 

Прочети още: Клинична психология