Според съвременните разбирания супервизията е методически структурирана рефлексия на професионалната дейност, както на когнитивно, така и на емоционално равнище.

Тук акцентът пада върху рефлексията, т.е. върху възприемането, анализирането и осмислянето на собствените действия, психични състояния и отношения на участващите в супервизията. Тъй като в центъра на супервизията стои професията, чрез рефлексия се осмислят, както практическия опит и теоретичните знания в съответното професионално поле, така и съпътстващите ги емоционални състояния и преживявания.

В специализираната литература съществува съгласие, че супервизията е “насочено към професията консултиране”. Като форма на консултиране на професионалните взаимовръзки супервизията използва два основни начина на тълкуване:

“рационален диалог” чрез който се осъществява реконструкция на опита от практиката, от обучения и от предишно консултиране;

“психотерапевтично-ориентирана методика”, чрез която въз основа на различни психотерапевтични подходи, модифицирани в съответствие с целите и задачите на супервизията, се постига разкриване на ролята на душевния свят в професионалните взаимовръзки

Наличието на тези два основни начина на тълкуване изисква да се направи разграничаване на трите понятия:

• супервизия;
• специализирано консултиране;
• психотерапия

Под “специализирано консултиране” се разбира познание за клиентите, за целите на работа, за методите, както и за правните и организационните взаимовръзки в съответното професионално поле. Следователно при специализираното консултиране затрудненията се тълкуват на базата на теоретичните и практически знания /компетентност/ в това професионално поле.

Под “психотерапия” най-общо се разбира откриването и лечението на психично страдание. Тълкуването на проблемите в психотерапията се извършва с помощта на знания за различни психотерапевтични подходи.

Супервизията обръща внимание, както на конкретните стъпки в съответното професионално поле, така и на съпътстващите ги емоционални преживявания.

Супервизията използва психотерапевтичните знания дотолкова, доколкото трябва да се изтълкуват психични особености и състояния, които влияят на професионалната дейност. При супервизията не се извършва терапия или лечение на психични страдания.

Основна цел на супервизията е подобряване на работната ситуация, което включва:

• подобряване организацията на работа
• подобряване на работната атмосфера;
• нарастване на специфичната за съответното поле компетентност;
• психохигиена – превенция и развиване на способност за справяне с вътрешни “замърсявания” в живота на помагащия /самообвинения, самонаранявания, напрежение от живот в общност:;
• развиване на способността за съвместна работа /коопериране/;

Функции на супервизията:

1. Анализ на динамиката на професионалните отношения, било то отношения между професионалистите и техните клиенти или отношенията между самите професионалисти;
2. Изследване доколко тези отношения се припокриват със съответната роля – т.е. изследва се отражението на отношенията между професионалист и клиент или между професионалист;
3. Супервизията опосредства двете равнища на анализ и изяснява съвместимостта или несъвместимостта на психичните и институционалните структури.

Основни теми, които се обсъждат по време на супервизия:

Супервизията се занимава с конкретно поставени въпроси от професионалното ежедневие на участниците, както и с въпроси на съвместната работа на лица с различни роли и функции в полетата на дейност и с различна позиция в йерархията. В процеса на работа могат да се откроят следните ситуации, които се поставят на обсъждане:

1. Често специалистите имат потребители, чиито проблеми не могат да бъдат разрешени дори при интензивно професионално взаимодействие. Усещането за несправяне със ситуацията изисква обратна връзка от друг специалист /супервизор/;
2. Проблемните ситуации имат икономически, социални и психически причини; често, когато тези ситуации станат обект на професионално отношение, вече е твърде късно: негативният опит и       последващото погрешно поведение са затвърдени; супервизията се конфронтира с ефекта на закъснението;
3. Претоварване с роли: в резултат на участие в интердисциплинарни екипи специалистът с помагаща професия придобива свръхизисквания, свръхотговорност;
4. Полето на взаимодействие с клиенти със       социални проблеми е многозначно и неспецифично;
5. Поради натрупването на проблеми от различно естество често възниква нужда от рефлексия;
6. Трудно измеримият успех в професията води до конфликт между специалиста с помагаща професия и управлението /между контрол и помощ/;
7. Емоционалните и личностни характеристики на специалиста с помагаща професия се проявяват в единство с професионалната му дейност. Чрез супервизия се постига ясно разграничаване между личност, роля и       функция на специалиста;
8. Специалистът с помагаща професия изпитва безсилие към причинителите на психосоциалната проблемна ситуация и към по-висшестоящите инстанции, но в отношенията си с клиента той разполага с твърде много власт;
9. Възниква нуждата от саморефлексия и рефлексия от останалите по отношение на собствената дейност като помагащ.

Сетинги или основни видове супервизия:

• индивидуална супервизия
• групова супервизия
• екипна супервизия

Професионални полета на супервизия:

• учители, възпитатели, педагогически съветници, преподаватели;
• социални работници, социални педагози;
• психолози;
• лекари, психиатри, медицински сестри;
• полицаи;
• доброволци в областта на социалната работа.

Условия за провеждане на супервизия:

1. Договаряне между супервизора и супервизираните относно:

• честота на сесиите
• продължителност
• време
• място
• критерии за изграждане на група
• заплащане на супервизора

2. Спазване на принципите:

• конфиденциалност
• редовно присъствие
• постоянен състав на групата

Супервизия - понятия

Супервизия, специализирано консултиране, психотерапия

Супервизия – Начин на тълкуване: Използва и двата начина на тълкуване като ги модифицира според основната цел – подобряване на работната ситуация

Специализирано консултиране – Начин на тълкуване: Практически и теоретични знания в професионалното поле

Психотерапия – начин на тълкуване: Знания за психотерапевтични подходи

Супервизията съчетава елементи и от специализираното консултиране и от психотерапията, тъй като тълкуването на проблемите се извършва на тези равнища. Така се създават условия за осъзнаване на собственото поведение в професията и свързаните с него чувства, както и за предприемане на конкретни действия за позитивна промяна. Супервизията използва и двата начина на тълкуване, като ги модифицира според основната си цел: да се подобри работната ситуация.

Фази на супервизията /индивидуална супервизия/

Като всяко разпределение на фази, и това е едно генерализиране. Практиката е специфична и в този смисъл не е идентична с модела

I. Начална фаза

Тук се търси ориентир. Интеракцията първоначално служи на редуцирането на чувството на несигурност и страх /както у супервизора, така и у супервизанта/. За тази цел както супервизанта, така и супервизора прилагат различни стратегии.

ІІ. Следначална фаза

Щом първоначалната несигурност намалее, първата фаза завършва /при индивидуалната супервизия това става обикновено при петата супервизия/.

Щом клиентът знае приблизително как протича супервизията, какво представлява супервизорът, какво го очаква в супервизията, кои негови очаквания могат да се изпълнят, кои – не, започва следначалната фаза. В груповата психология тази фаза често е наричана “фаза на борба и бягство”. Става въпрос за влияние и власт. Кой кого ще повлияе? Доколко “еластична” е връзката и съответният партньор в комуникацията?

Тази фаза се характеризира с опълчване срещу изискваната от супервизията зависимост. Формите на съпротива са различни /напр. непосещаване на супервизията, закъснение, отлагане на срещите със супервизора и т.н./. Основният парадокс в тази фаза е стремежът към самостоятелност в рамките на зависимостта.

В тази фаза супервизорът трябва да остави на клиента достатъчно свободно пространство /време/. Тук паузите са далеч по-продуктивни, отколкото в началната фаза. Тук особено важно е супервизорът да бъде открит и ясен. Интерпретацията, респ. тематизирането на процеса на супервизия не са особено продуктивни в тази фаза. Тази фаза е много подходяща за обсъждане проблемите на власт и безсилие въз основа на натрупания материал (професионалния опит), а не въз основа на “тук” и “сега” на супервизията. В центъра на дискусията могат да стоят взаимоотношенията на клиента с неговите подчинени, началници и колеги.