Психологичната дейност извършвана в Центъра за социална рехабилитация и интеграция на възрастни с психични разстройства, аправляван от СНЦ „ Здраве и морал „ Стара Загора може да бъде определено като предлагане на помощ в различна форма. Тази дейност съществува под формата на интервюиране, психотерапия или консултиране. Интервюто е метод за събиране на информация. Психотерапията и консултацията са често съдържателно смесвани. Общите им характеристики са в общата методологическа база от теории за личността и теории за психичната промяна.

Цели на консултирането
Целите на консултацията са често свързани с:
1) Поведенческа промяна – обучаване в определено умение.
2) Вземане на решения – подмогане за разбиране на собствените личностни характеристики;
3) Повивишаване на възможностите за справяне при реализацията на определена роля – научаване на изискванията на ролята
4) Третиране на интерперсонални затруднения – психоанализа: интрапсихични конфликти
5) Повишаване на личната ефективност – разкриване на вътрешния потенциал (хуманистична психология)
2. Консултацията като подпомагане за постигане на самоподпомагане
Крайната цел е клиентът да може да се справя сам – той трябва да разбере, че мислите и чувствата му не са обусловени отвън.
3. Личностен модел на ефективния консултант
В консултацията по-важни от прилагането на техники са качествата на консултанта: осъзнатост за себе си, емпатия, топлота, отвореност, конкретност.

Психодинамичен подход към консултиране
1. Терапевтичен процес
Психодинамичното консултиране е насочено към разкриване на несъзнателни процеси, лежащи в основата на поведението – тогава може да се реконструира и личността. Инсайт + катарзис
2. Роля на консултанта
Трябва да е преработил собствените си проблеми. Трябва да бъде неутрален.
3. Консултативни умения
Умения за интерпретация, въпроси.
4. Техники на консултиране
Оставане при чувството, свободни асоциации, анализ на трансфера, интерпретация, анализ на сънищата
5. Резултати
Облекчаване на симптомите, умения за разбиране на вътрешния живот.

Клиент-центриран подход на консултиране
1. Базови концепти
Психологически условия за провеждане на консултацията: Трябва да се освободи съществуващата способност за самоактуализация в индивида. Тя се отнася към способността му да ръководи, регулира и контролира себе си при наличието на определени условия. Те са:
- емпатия: отношение субект-субект: а) консултатът запазва дистанция, б) когнитивен и афективен аспект, в) динамичен характер; важна е перцепцията на клиента, че някой го разбира
- безусловно позитивно отношение: без каквито и да е условия; изхожда се от тезата, че човек принципно не е грешен и има потребност от самоактуализация
- конгруентност на консултанта: отношение на съгласуваност; а) между чувствата на консултанта и осъзнаването на тези чувства, б) между осъзнаването на тези чувства и тяхното изразяване; резултатът от неконгруентността е разминаването между вербалното и невербално поведение: може да бъде следствие от: а) липсата на доверие, б) представи, свързани с необходимостта да си “професионалист”, водеща до скриване на чувства
2. Терапевтичен процес
Цели:
Основна цел на клиент-центрираното консултиране е да се помогне на клиента да стане пълноценно действаща личност. Фокусът е върху човека.
Условия за осъщесвяването на консултативния процес:
- двамата да са в психологически контакт
- клиентът да е в състояние на неконгруентност, т.е. да има мотивация за работа
- консултантът да проявява емпатия, безусловно позитивно отношение и конгруентност
- клиентът да възприема описаните в т. 3 прояви от страна на консултанта към него.
Процес на консултиране:
- етап 1: нежелание за разкриване
- етап 2: проблемите се разкриват като външни
- етап 3: по-свободно изразяване на чувства
- етап 4: приемане, разбиране и емпатичността на етап 3 са условия за етап 4, в който чувствата са по-интензивни и по-диференцирани
- етап 5: по-свободно изразява настоящите си чувства, но със страх и изненада.
- етап 6: травматичен етап: потиснати чувства сега се преживяват
- етап 7: психологическа промяна “по инерция”, по-голяма осъзнатост.
Механизъм на психичната промяна: Клиентът започва да преживява вътрешния си свят като значим. Механизмите са индивидуални. Общият механизъм е приемането на собствения опит. Водещ е принципът на “отвореност към опита”, какъвто и да е той.
Техники: Основна “техника” е личността на консултанта, създаваща необходимите условия за консултацията. Приоритет имат рефлексивните техники.

3. Резултати
Резултат е развитието на “пълноценно функционираща личност” с: а) откритост към опита, б) екзистенциален модус на преживяване, в) доверие към “мъдростта” на организма. Поведението й се характеризира с: а) креативност, б) реалистичност, в) недетерминираност.

Когнитивен подход на консултиране

Основен постулат, на който се базират тези подходи, е идята за доминиращата роля на мисленето по отношение на емоциите и поведението.
I. Рационално-емотивен подход
1. Процес на консултиране
Цел: Тя е да се елиминират или поне редуцират ирационалните идеи, осъзнаване на собствените интереси и признаване правата на другите, постигане на независимост.
Етапи на консултиране:
- да се покаже на клиента, че е нелогичен
- да му се покаже, че самият той поддържа нарушението
- да му се помогне да изостави ирационалните идеи
- обучение в по-рационална философия за живота
Консултативни техники: Основната техника е активното, директивно обучение на клиента + убеждение, конфронтиране, логика. Консултацията резултира в инсайт.
2. Роля на консултанта
Ролята е директивна, консултантът е авторитет.
II. Консултативен подход
1. Процес и техники на консултиране
4 етапа:
1) Първи етап: идентифициране на недаптивните мисли.
- наблюдение на живо – съсредоточаване на мислите и чувствата върху психотравмени ситуации
- имагинално наблюдение: съсродотачаване на мислите при пресъздаване на психотравма
От клиентът се иска да наблюдава автоматичните си мисли на тези два етапа.
- техника на въпросите: такова формулиране на въпросите, че клиентът да се придвижи към недобре осъзнатите адаптивни убеждения.
Неадаптивните мисли се описват в термините на дихотомични параметри: 1) опасност- сигурност, 2) страдание-удоволствие. Предпочитан метод е сократистичния диалог: въпросите помагат на клиента да изясни проблема си и да идентифицира неадаптивните си мисли.
2) Цел на този етап е постигането на психологическа “отстраненост” – клиентът да заеме обективна позиция спрямо мислите си, т.е. да се отстрани от тях. Това води до:
- осъзнаване на автоматичността на “лошите” мисли
- осъзнаване на това, че “лошите” мисли не са адаптивни и водят до страдание
- поставяне под съмнение истинността на неадаптивните мисли.
3) Етап три: проверка на истинността на неадаптивнтие мисли: клиентът верифицира обосноваността им.
4) Клиентът заменя неадаптивната мисъл с адаптивна; търси ново тълкуване на това да си адаптивен.

Поведенчески подход на консултиране

1. Консултативен процес
Цел: създаване на нови условия за учене, свързани с процеса на обуславяне, и на тази основа да се съдейства на клиента в овладяването на ново поведение. + формиране на нови умения, преодоляване на вродени привички, редуциране на стреса, поведенческа саморегулация и т.н.
Операционализация на поведението: консултантът се интересува от това, което клинтът прави. Поведението трябва да бъде изложено в конкретна форма – да се открият специфичния понятия, действия, събития и стимули, които да лежат в основата на понятието за депресия. Търсят се операционални поведения, т.е. такива, които подлежат на наблюдение и измерване. За целта трябва да бъде изяснена поведенческата структура.
Функционален анализ: Това е по-систематична операционализация на поведението. Анализират се предхождащи събития, резултантно поведение, както и последствията от него. Тук консултантът се ориентира каква поведенческа промяна е нужна на клиента. Тя трябва да бъде желана от клиента.
Техники:
- релаксационен анализ: понякога облекчава проблемите, понякога ги влошава, както дойде; контраст на напрежение-релаксация: показва какво точно е напрежението и как да се контролира; директна релаксация: иска се от клиента да отпуска мускулните си групи, докато се насере.
- Асертационен тренинг: клиентът се обучава да отстоява собствените си интерерси
- Моделиране: обучение в по-успешни форми на поведение;
- Позитивно стимулиране: награда за желано поведение
- Систематична десенсибилизация: 1) мускулна релаксация, 2) конструиране на йерархия на пунктове на тревожност, 3) свързване на всеки специфичен обект на йерархията, предизвикващ тревожност, с релаксация.